0 Comments
Излизането на Великобритания от ЕС е само симптом на емоционалния и интелектуален застой на европейската общност.
Решението на Великобритания да напусне Европейския съюз се интерпретира по два начина в общественото пространство. Привържениците на това страната да бъде определяна като изключение се фокусират върху факта, че тя винаги е имала „странни“ взаимоотношения с Общността в исторически план. В известен смисъл недоверието, съмнението и желанието за власт и от двете страни са характеризирали през годините връзката на Острова с континентална Европа. Преобладаващата част от британските министър-председатели, с изключение на Едуард Хийт и до известна степен Тони Блеър, са тихи евроскептици. Още в самото начало на създаването на Европейските общности Великобритания изпитва мнителност относно проекта, особено предвид това, че след Втората световна война Лондон се намира в различна позиция, а именно в тази на победител. Имперският отпечатък върху съзнанието на британците играе ключова роля в това как страната вижда себе си и останалите на международната сцена. Преди малко повече от година гражданите на Великобритания взеха решението да напуснат Европейския съюз. Дали това е рационално решение, или лоша преценка на база недостоверна на факти кампания само бъдещето ще покаже. На дневен ред са преговорите.
Кои са основните играчи и какво искат те, какви са разликите между Великобритания и блока и защо Brexit е важна тема за българското председателство на Съвета на ЕС са темите, които ще засегнем в този анализ. Дългоочакваните преговори започнаха с изглеждащи на пръв поглед безкомпромисни изисквания и от двете страни. Това естествено е нормално, тъй като един развод никога не е безпроблемен, особено при повече от 40 години трудно съжителство, изпълнено с недоверие.Преди малко повече от година гражданите на Великобритания взеха решението да напуснат Европейския съюз. Дали това е рационално решение, или лоша преценка на база недостоверна на факти кампания само бъдещето ще покаже. На дневен ред са преговорите. Кои са основните играчи и какво искат те, какви са разликите между Великобритания и блока и защо Brexit е важна тема за българското председателство на Съвета на ЕС са темите, които ще засегнем в този анализ. Критикувайки ЕС, често забравяме, че той е организъм, който не може да живее изолиран от своето историческо време
На 25 март европейските лидери отблязват 60 годишнината от подписването на Римските договори. За съжаление празненствата ще бъдат засенчени от предстоящото задействане на чл. 50 в Лисабонския договор от Великобритания, който се очаква да бъде на 29 март. Излишно би било да коментираме защо и как се стигна до тази ситуация. Всеки намира своето собствено обяснение за възникналите процеси. За политическите анализатори това е липсата на демократична отговорност, за медиите това е липсата на прозрачност, за обикновените граждани това е тежката бюрокрация и ненужните регулации, впиващи се в ежедневието им и т.н и т.н... Има три основни сценария за бъдещето, с различни щрихи и нюанси
В края на 80-те години на миналия век, след края на Студената война и разпада на съветския блок, Франсис Фукуяма написва статията си “Краят на историята”. В нея той провъзгласява превъзходството на либерално-демократичните ценности и на пазарната икономика. Почти три десилетия по-късно светът съвсем не изглежда така еднозначен и оптимистичен. През този период неолибералният икономически модел доведе до най-голямата икономическа криза след Голямата депресия от 30-години, а Студената война бе наследена от спорадични регионални военни конфликти. Нещо повече, все повече се пропуква самия Европейски съюз – един от символите на ценностната система на либералната демокрация. Той бе разтърсен от многобройни и различни по характер кризи - политически, икономически, социални, демократични...Разбира се, кризите нямат само отрезвяващо въздействие върху действителността, те имат способността и да преекспонират дефектите. Така се създава една еуфория на безнадежност и безперспективност. Правните рискове и предизвикателства пред Brexit
Процедурата по оттегляне от ЕС може да предначертае новия политически облик на ЕС Великобритания направи своя избор да напусне Европейския съюз, а с това политическите, икономическите, социалните или емоционалните аргументи и коментари вече минават на втори план. На дневен ред е правната рамка – чл. 50 на Лисабонския договор. Кои са ключовите регламентации в него? |
RSS Feed
