Има три основни сценария за бъдещето, с различни щрихи и нюанси
В края на 80-те години на миналия век, след края на Студената война и разпада на съветския блок, Франсис Фукуяма написва статията си “Краят на историята”. В нея той провъзгласява превъзходството на либерално-демократичните ценности и на пазарната икономика. Почти три десилетия по-късно светът съвсем не изглежда така еднозначен и оптимистичен. През този период неолибералният икономически модел доведе до най-голямата икономическа криза след Голямата депресия от 30-години, а Студената война бе наследена от спорадични регионални военни конфликти. Нещо повече, все повече се пропуква самия Европейски съюз – един от символите на ценностната система на либералната демокрация. Той бе разтърсен от многобройни и различни по характер кризи - политически, икономически, социални, демократични...Разбира се, кризите нямат само отрезвяващо въздействие върху действителността, те имат способността и да преекспонират дефектите. Така се създава една еуфория на безнадежност и безперспективност.
1 Comment
|