Критикувайки ЕС, често забравяме, че той е организъм, който не може да живее изолиран от своето историческо време
На 25 март европейските лидери отблязват 60 годишнината от подписването на Римските договори. За съжаление празненствата ще бъдат засенчени от предстоящото задействане на чл. 50 в Лисабонския договор от Великобритания, който се очаква да бъде на 29 март.
Излишно би било да коментираме защо и как се стигна до тази ситуация. Всеки намира своето собствено обяснение за възникналите процеси. За политическите анализатори това е липсата на демократична отговорност, за медиите това е липсата на прозрачност, за обикновените граждани това е тежката бюрокрация и ненужните регулации, впиващи се в ежедневието им и т.н и т.н...

Има три основни сценария за бъдещето, с различни щрихи и нюанси
 
В края на 80-те години на миналия век, след края на Студената война и разпада на съветския блок, Франсис Фукуяма написва статията си “Краят на историята”. В нея той провъзгласява превъзходството на либерално-демократичните ценности и на пазарната икономика.
Почти три десилетия по-късно светът съвсем не изглежда така еднозначен и оптимистичен. През този период неолибералният икономически модел доведе до най-голямата икономическа криза след Голямата депресия от 30-години, а Студената война бе наследена от спорадични регионални военни конфликти. Нещо повече, все повече се пропуква самия Европейски съюз – един от символите на ценностната система на либералната демокрация. Той бе разтърсен от многобройни и различни по характер кризи - политически, икономически, социални, демократични...Разбира се, кризите нямат само отрезвяващо въздействие върху действителността, те имат способността и да преекспонират дефектите. Така се създава една еуфория на безнадежност и безперспективност.

Видео:
www.bloombergtv.bg/v-razvitie/2016-07-05/es-se-opitva-da-pokazhe-na-velikobritaniya-tvardost-i-spravedlivost

Правните рискове и предизвикателства пред Brexit
Процедурата по оттегляне от ЕС може да предначертае новия политически облик на ЕС
Великобритания направи своя избор да напусне Европейския съюз, а с това политическите, икономическите, социалните или емоционалните аргументи и коментари вече минават на втори план. На дневен ред е правната рамка – чл. 50 на Лисабонския договор. Кои са ключовите регламентации в него?